Обичам те

искам да се кача на Покрива на света
където въздухът е разреден и притиска слепоочията
където природата е върховен Господар
а човек – по-нищожен и от мравка
където мога да докосна с пръсти небето
а от облаците да ти изплета дебел шал за зимата
и оттам да извикам с пълно гърло обичам те
додето нещо остро се вреже дълбоко в дробовете ми
с ледената студенина на безпощаден кинжал
възнегодувало от моята дързост да крещя на Бог
а очите ми се насълзят от болка и обида
стиснали за секунди гърлото ми
но успяло да възпроизведе вик
отлетял в космоса да звучи като поздравление
заедно с Валя Балканска и Бранденбургския концерт на Бах
представяш ли си вечер
когато звездите изгреят на небосклона
вместо да ти показват Млечния път
Голямата и Малката мечка
да ти нашепват завоалирано
обичам те обичам те
и този нежен като повей шепот
да ти напомня на тъжен вой на върколак
срещу края на поредната кръгла луна
а сутрин слънцето вместо с лъчите си
да те буди с моето топло обичам те
рисуващо по лицето ти като живописец не друго
а устните ми - меки и горещи
жигосващи те с печата си за собственост
научили се от теб и да проклинат и да боготворят
но никога признаващи вина
за да може един ден когато ме няма
да бъдеш сгряван от моето обичам те
оживяващо пред теб като на кино
да те милва и утешава в трудни моменти
когато си самотен и копнееш да споделям нощите ти
дотогава няма да ми омръзне да ти повтарям че те обичам
но дали ти няма да се умориш да го слушаш някой ден

01.11.2007 г.