по нежните сипеи
на благоуханните утрини
се носят трепетни желания
в приказно-красивото небе
се гмуркат бели вдъхновения
с пухкав звънък смях
обвита с дантелена перелина
от облачен прах и рубинен копнеж
слънчевата жена се усмихва
по златистите й коси
се спускат игриви поточета
събиращи животворната й сила
минзухари и кокичета надничат
от очите й обърнати
към нашия двор и къща
пръстите й докосват лицето ти
преди да се досъбудя
славей пее трели
отнемам те от нея
със кашмирени устни
облъхали те с бръшлян и мента
26.02.2008
Няма коментари:
Публикуване на коментар