Прибра се вкъщи изморен и доста спарен от горещия летен ден, прекаран навън. Прииска му се да изпие една студена бира, но го домързя да отиде до магазина и затова си направи кафе. Обичаше го леко изстинало и разредено с няколко капки плясно мляко. Отиде до хладилника, отвори го и се протегна за млякото. Ръката му обаче се оказа странно къса и не достигна рафта. Взря се в нея и замръзна - отново всичко се повтаряше. Ръцете му бързо се смаляваха, краката също; лицето му се изопна от особена болка и промени израза си; тялото му се сви като хармоника и за секунди от мъжа нямаше и следа - пред хладилните рафтове стоеше дребно на ръст момче, на видима възраст около 8 г., което се озърташе несигурно. В следващия момент видя млякото, физиономията му се изкриви в горчива гримаса и ядно тропна с крак. Защо слагаше млякото толкова нависоко? Сърдито, момчето се запъти за стол, на който да се покатери и да достигне любимата напитка. Беше стигнало до масата, когато започна нова трансформация. Ръцете и краката му се смаляваха и прибираха към тялото; очите му загледаха страшно до момента, в който крайници, глава и тяло се смесиха в едно кълбо, което продължаваше да се променя. Накрая резултатът беше потресаващ - на масата стоеше прозрачна бутилка, пълна с ацетон. Тя смигна закачливо на чашата за кафе, надигна дъното си и от гърлото й се процедиха няколко капки ацетон, които цопнаха в топлата напитка. Последната се пробуди, разклати чашката за кафе и погледна враждебно натрапника, позволил си да разреди консинстенцията й. В отговор бутилката се ухили невъзмутимо насреща й. Това накара чашата за кафе да източи врат и да подсвирне за подкрепа. За секунди на масата се разположиха останалите чаши от сервиза за кафе, които заедно с пълната вече с ацетон в кафето чаша започнаха да притискат нахалната бутилка към ръба на масата. Шишето отстъпваше несигурно и накрая се понесе към земята. Почти стигнало до пода, където го чакаше фактическа смърт чрез разпръскването му на малки стъкълца и изтичане на ацетона, се изду застрашително и започна да се трансформира отново. Появиха се крака, ръце и глава, които ясно оформиха силует на мъж в напреднала възраст. Рокерът, целият обвит в синджири, със сребърни пръстени на ръцете, изобразяващи човешки черепи и огромен кръст на врата, стана от пода и седна на масата. Съзря все още неизстиналото кафе, надигна чашата и го изпи наекс. Оригна се шумно, потупа се по корема и изрева с басов глас: "Само хеви метал!" Включи телевизора и се разположи удобно на канапето. В краката му се заотърка красива персийка, очевидно стопанката на дома. Мъркаше нежно и се глезеше. Мъжът понечи да я погали, но не успя. Защото продължи да се трансформира и стана малка мишка. Котката се облиза хищно и подгони мишока, който се скри в тясното пространство между пералнята и стената в антрето. Персийката се опитваше всякак да достигне до жертвата си, а тя, междувременно превърнала се в паяк, се занабира по стената и се помуши през една дупчица от другата й страна. Това бе съседното жилище, където млад мъж готвеше и благоуханните миризми се носеха към тавана. Той не беше сам. В дневната част седеше жена му, която си пилеше ноктите и слушаше новините. Нещо я полази...
- Хайде, комшо, слез от жена ми и ела да вечеряш с нас - провикна се през рамо съпругът, като съзря в чия интимна компания е половинката му.
19.06.2007
Няма коментари:
Публикуване на коментар