Катранен, залезът се плъзна
по изопнатия гръб на Нил.
Любовта ми – стрък папирус –
рисува по водата скъп
декрет, тъй както фараоните
диктували са заповеди...
Във този танц ръцете ми –
стебла лилии – поднасят дарове
на бога Ра - да те закриля.
А снагата ми описва
пътя наобратно, по който
да отсееш пясъка – до портите.
Пустинята – кърмилница
и мащеха, прониза със бодли
живота ми прекършен.
Оттогава нямам те. И нощите
беззвездни ме връхлитат,
а дните ми – усойници са.
А как искам от устните ти –
упойващи - да пия пак нектара
на страстта. Да заровиш пръсти
в косите ми монголести
и да врязваш нежно името си
във плътта...
Да притихна като вятър,
във прегръдките ти повалена.
Без сянка от проклятието
на Тутанкамон. Щастлива.
Но зад нанизи от сълзи
и кашмирен шепот заключена
е младостта ми. Далеч
от големите възсини планини
и хълмовете обли, прибоя
на морето... И чакам вече
три лета да дойдеш и душата ми
птица да освободиш...
23.10.2008
Няма коментари:
Публикуване на коментар