понеделник, октомври 27, 2008

Митология

По гърба ми препускат бързоноги кентаври -
опъвам го на лък, за да ги уцеля за теб.
Циклопи вилнеят из лудналите ми мисли
и сеят гръмотевични мълнии наоколо безчет.

Кучето-цербер стои на пост пред сърцето ми:
пуска всички любови вътре, но никоя навън.
Богът Хелиос се носи на колесника си бърз,
а ти решаваш, че дъбравата ще ти отвори пътя

към руното на Язон, да те излекува от мен.
Като Селена те замайвам с целувките си нежни.
И лирата на Орфей не е по-обаятелна от шепота.
Пегасът ни е вихрогонът звезден към Олимп.

Зевс ни е сърдит, но Хера е твърдо за нас.
Любим се шеметно и всепоглъщащо, а от пяната
излиза прекрасната Афродита. Засрамена е...
Арес и Хадес сключват съзаклятнически съюз.

Пандора е заключила кутията си с лошотиите,
а Медуза Горгона не вкаменява, а опожарява.
Ерос ще се пукне, че е свършил оловните стрели.
Дори Аполон тайничко завижда на любовта ни.

20.02.2008

Няма коментари: