Не ме оставяй като капчица вода
да изтека по дните ни измислени.
Ти си толкова студен, че чудя се
дали ни има, или не сме били.
Не ме оставяй като тъмна сянка
през живота твой да мина аз.
Позволи ми да съм до теб още малко,
пък после нека Зимата ме отведе.
Не ме оставяй като дете несретно
да моля за топлота и нежност пред
църквата на наш`та обич грешна.
Не ме съди! Нима любовта е осъдителна?
Не ме оставяй със тъга безжалостна
да заключа дните си за пред света.
Аз искам да съм ручей бистър
и с мен да къпеш своите мечти.
28.08.2007 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар