Първан Георгиев, лесничей в горското стопанство, правеше извънредна обиколка на поверения му район. Луната хвърляше тънка мрежа върху земята и осветяваше пътя на мъжа. А самият той носеше фенерче и ловна пушка, преметната през рамо. Крачеше напрегнато в тъмното и се ослушваше и за най-малкия шум с една особена категоричност на духа, несрещаща се другаде. Затова именно селото го избра единодушно за горски, когато дървесата в околността започнаха да чезнат.
Хубавата гора, в чиято ниска част беше разположено селото, оредяваше бързо от чуждите набези, застрашаващи местните да останат без препитание и дърва за зимата. Първан Георгиев действа решително и спипа на място престъпниците. Шайка хулигани през три села от неговото, които изсичаха дърветата и тайно ги превозваха до фабрика за производство на целулоза. Лесничеят им приложи тайна хватка от филмите за манастира Шао Лин и без да използва оръжие, ги натръшка всичките на земята. В последствие бракониерите бяха осъдени да засадят толкова дръвчета, колкото са отсекли, за да се възстанови кислородният баланс на областта, а Първан стана герой.
Славата му мълниеносно достигна Холивуд, откъдето му предложиха да се снима във филм. Отказа, защото милееше за родното кино и култура и обичаше работата си в стопанството.
Орнитолог по професия, имаше груба и достолепна фигура, нерезонираща с благия му характер и мек глас. Беше женен, с две отраснали деца, живеещи в града. С жена му поддържаха малка ферма, преди да им спрат парите по САПАРД. Оттогава тя заплете гоблени в местното настоятелство, а Първан “съзидателно” се издигна в очите на съселяните си, поемайки отговорния лесничейски пост...
Сега още повече щеше да заслужи хорската благодарност и възхищение, успееше ли да разгадае следите на вълка, който давеше овцете в селото. За няколко дни селяните се бяха разделили с десетина овце, а вълкът беше умен хищник. Давеше и бягаше. Ако не се предприемеше нещо срещу него, скоро нямаше да остане и една овца за курбан. Селото вдигна ръце и изпрати по дирите на виновника най-личния измежду най-личните си хора, за да го озапти. Първан тръгна с неизменния си помощник в изпълнението на служебните си задължения - едно еднооко куче, куцащо с единия крак. Поради високата цена на магарешкото месо, което е деликатес за вълците, беше взел за примамка един петел и малко агнешко. Пушката кремъклийка ревностно шаваше в ръцете му. А във вътрешния си джоб, близо до сърцето, пъхна малка библия за късмет.
Когато луната се заобли напълно, реши да заложи примамката до едно дърво и се скри наблизо. Воден от миризмата, вълкът можеше да се доближи до храната и да яде, но можеше и да не се доближи, ако усетеше чуждо присъствие или беше сит. Първан се настрои да чака с обърната цев към мястото, където трябваше да се появи натрапникът. Мина час. Минаха два, но примамката оставаше непокътната. Клепачите на клечащия в шубраците мъж натежаха от умората и той се отпусна на земята.
Събуди го кучето, което го ближеше по лицето. Стана, пооправи си дрехите и се запъти към селото. А там го посрещнаха дивите викове на селяните, удостоверяващи поредното кърваво посегателство над овцете им. Когато го съзряха, се затичаха към него със сопи в ръце.
16.03.2008
Няма коментари:
Публикуване на коментар