Катарзис

делириум тременс
сините духове* препиват с тъгата ми
полепнала като захар по ръбовете на чашите
запратени след запоя в пода на заблудите
дъсчено-прогнили с ронливата устойчивост на корк
и натрапчивия мирис на разяждаща плесен
носеща се навсякъде вместо
уханната мента на стипчиво мохито
закачливо разбъркано мартини
или кехлибарения дявол в уискито

пияно банджо и китара начеват мъчен съпровод
обвит в цигарен дим и нечий звънък смях
долепени тела и електропроводима химия
дръзка и нахална
помъкнала тежко меланхолията ми към изхода на бара
с идеята да я изхвърли от средата на моста
на въздишащите по тебe мисли
във дълбокото на чужди безумства
непотребна
обругана
надменно-театрална
скандално-неразбрана
и шумно кискаща се уличница...

и флиртът с пианото не помага
облизаните акорди простенват недоволно
от пияния дъх на тъгата ми
впила воден поглед между барабаните и тромпета
разкъсали жартиера й да видят що за стока е
а хармониката и саксът
оставят по извивката на гърба й
с накъсано от страст хриптене
неизтриваеми следи
стигащи до ханша тръпнещ...

така разчорлена и полугола
стиснала пулса на вечерта за чатала
и издълбала от слепоочието си “защо” и “така”
спъвам безсрамния си поглед на върха на обувките ти
и бавно те обхождам нагоре инч по инч
да съм сигурна
че си по-добрата възможност
да удавя остатъчната вина
и да разкървавя раните си докрай
преди да си отидеш насутринта...

12.10.2008

*the blue devils – от там идва фразата “blues”
и означава “духове на тъга и депресия”