Небето над главата й тъмнееше, покрито с тежки облаци, подобни на димни завеси. Трагичната маска на нощта се навеждаше над нея и злокобно й нашепваше нещо неясно.
Юпитер залязваше над хълмовете. Тя погледна огромната звезда, която й наподобяваше безвъзвратно загубено начало. В този момент планетата беше слязла близо до хоризонта и пресичаше гъст пласт от мъгли, придаващ й чудовищно червено сияние. Силно обагрената мъгла увеличаваше размерите на небесното тяло до зловещо гигантски. На небето се отвори пламтяща рана и Юпитер изчезна.
Леден вятър духаше откъм равнината и я пронизваше през дрехите й. Гората тъмнееше. Нито нежен трепет на листа, нито помен от прозрачната ведрина на летните нощи. Страшно стърчаха голи могили. Хилави, уродливи храсталаци шумоляха по поляните. Високите стръкове трева се огъваха като змиорки сякаш под натиска на невидим господар. Дърветата протягаха дългите си клони със страшни нокти, готови да се впият в жертвата си. От всички страни цареше мрачна пустош.
Тъмнината й причиняваше шемет и тя се олюляваше. Нуждаеше се от светлина, цялото й тяло крещеше за това. Сърцето й се свиваше.Не виждаше нищо пред себе си освен дървета и сенки - две еднакво опасни убежища на сгъстен мрак и стаен страх. В неясната далечина оживяваше някаква призрачна действителност. Непонятното се очертаваше с категорична яснота на няколко крачки пред нея. В простора или във въображението й витаеше нещо смътно и неуловимо като сънищата на заспалите цветя. На хоризонта се изправяха страшни силуети. Те пробягваха край нея, като че преследвани от някого или нещо.
Тя усещаше диханието на тъмната шир, а гробното мълчание обхващаше душата й в шепите си. Беше я страх, и се изкушаваше да се обърне и погледне зад себе си. Но можеше на пътя й да изкочат непознати същества и тя вървеше неотлъчно напред. Чувстваше се беззащитна срещу всичко около нея и бързаше да прекоси гората. Но гората не свършваше. Жената се въртеше в кръг и минаваше по едни и същи места, която я вледеняваха и ужасяваха. Как да се отскубне от раззиналата паст на нощта, от призрачните предмети, от безмълвните профили, които се разсейваха щом ги доближеше, от настръхналите треви, от сърдито поклащащите се клони на дърветата, от безконечното мълчание, от непрогледната тъмнина, от страха?
Тя погледна дълбоко в себе си и откри отговора. Не можеше да се отърве от страха и тъмнината. Колкото по-бързо бягаше от тях, толкова по-бързо те я настигаха и завладяваха. Трябваше да се изправи срещу тях с всичките си сили, лице в лице, и да ги победи. Но умората налегна тялото й. Много бе тичала и краката я боляха. Клепачите й натежаха и тя легна на земята, до едно дърво. Когато се наспеше, щеше да се изправи срещу враговете си. Утре.
Разбира се, че имаше утро, дори по-рано отколкото очакваше. Събуди се цялата обляна в пот и погледна часовника. Беше 3,30 часа сутринта, а тя лежеше в леглото си. Очевидно бе сънувала кошмар. Напосредък често й се случваше, и илюстрираше душевните терзания, през които преминаваше. Трябваше да вземе едно нелеко решение, което можеше да преобърне живота й или да повлияе на други хора. Но още не бе узряла за това. Не бе преодоляла страха от евентуалните неблагоприятни последици, до които можеше да доведе едно или друго нейно поведение. А толкова искаше да вземе кредитната карта на баща си и да си купи онази шикозна червена блуза с голия гръб и разпърпаните джинси, които видя на манекена в бутиковия магазин на връщане от училище...
Дотогава следваше, че кошмарите ще продължат.
25.2.2007 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар