Имам приятел, чиято съдба му разкри неподозирани заложби и възможности за реализация. Животът ни срещна пред кварталното кафене, където ходя да си пия ичкията. Да, точно пред кръчмата видях за първи път човека, за когото ще разкажа, Данчо му е името.
Та Данчо продаваше слънчогледови семки - и в студ, и в пек стоеше неотлъчно на поста си и посрещаше клиентите на заведението, за което, разбира се, не получаваше бакшиш. Само забележки от обслужащия персонал, че разваля декорацията с пасторалното си облекло, и чат-пат шкембе-чорба от някой благоразположен клиент.
Бизнесът на Данчо обаче вървеше добре и търговецът на семки се вписа в обстановката, предлагайки от най-сладкото мезе за бира на средностатистическия българин и занимавка - за децата.
Един ден обаче Данчо изчезна. Това си беше същинска новина, както би отбелязал Ники Бареков, която изненада всички, но нищо повече. На следващия ден мустакатият мургавелко също не се появи, а на другия - бяхме готови да организираме спасителен отряд към Гражданска защита за неговото издирване.
Данчо липсваше на всички. С осанката на тореадор, но доста хилав, силно издълженото лице и орловия нос, пеещите очи и засуканите на масури мустачки, циганинът беше спечелил доста приятели сред посетителите на заведението. Имаше и няколко разбити женски сърца, едно от които беше на готвачката - Цонка.
Когато жената научи, че възлюбеният й я е изоставил, без дори да й напише писмо, прие раздялата мелодраматично и върза кънките като световен шампион по фигурно пързаляне при първия сгоден случай - даваха мача ЦСКА-Кремиковци.
Поръчките за бира и кебапчета валяха, а Цонка от мъка по Данчо се насмукваше отзад със една домашнярка, донесена от собственика на ресторанта за по-особени поводи. В резултат за това вместо да си догледаме мача с мезето и пиячката, където водихме в резултата, гледахме пияната мутра на Цонка, клатушкаща се към една от масите, да седне. Удоволствието ни се изпари тотално когато оная се олензи с беззъбата си уста срещу един клиент и му смигна. Грозна картинка, а пиенето беше недостатъчно...
На третия месец от изчезването на Данчо ме споходи видение като тия на Емел Етем - човекът го бе закъсал нейде. Побързах да отида в кръчмето и да споделя съмненията си с останалите. Виждах Данчо вързан за едно дърво, темето му лъщеше на жаркото слънце, пот се лееше по лицето му, а устните му - съхнеха от жажда и силно стиснати.
Един каза, че сънят ми е на суша, друг - че е на пари, а трети - че Данчо вероятно се е оженил и е избягал в чужбина. Като чу последното, Цонка се насмука пак и падна в тоалетната, с разбит нос. Много сапунени сериали гледаше тая жена, много ни притесняваше да не посегне на най-ценното си...
Подир година и половина Данчо пристигна като принц на бял кон, изтупан в ламен костюм и лачени обуща, и започна да обяснява надълго и нашироко какво му се бе случило през това време.
Дошли двама непознати до него, казали му, че имат предложение за работа, на което не може да откаже, и единият му тикнал визитка в ръцете. На нея пишело с тъмен шрифт: "Лесни пари за кратко време. Времето - от Вас, парите - от нас." Когато прочел "пари", Данчо се оцъклил като кон в кладница. Омръзнало му вятърът да го бръска, а слънцето да го гори навън, пък и Цонка все искала да я водят на театър, така че склонил и тръгнал с непознатите.
Завели го в някакъв склад, дали му по-представителни дрехи да облече и му казали, че ще има среща с шефа им – местен наркобос. Данчо се уплашил много, боже, къде е попаднал, но не посмял за възроптае - с такива хора шега не бива. Казал си, сигурно е станала някаква грешка, тия са се объркали и са спрели неподходящия човек. Той ще им обясни спокойно за недоразумението и ще се разделят со кротко-со благо.
Когато обаче го завели при боса, видял стария си приятел от детинство Кольо Мискинина, който живеел кирпич през неговия. Изненадата за Данчо била огромна, потупали се братски с Мискинина и седнали на маса да се видят. Пласьорът бил отскоро в града и разбирайки, че Данчо продава семки на площада, пратил да го извикат при него. Искал да приюти стария си познат под крилото си, като го включи в стройната си организация за пласмент на синтетична дрога.
Все още невярващ, Данчо се съгласил с охота. Дали му пистолет, осигурили му шикозна кола, с която да се придвижва, и рояци мадами, които да го развличат. Получил като личен подарък от Мискинина и златен часовник "Ориент", който веднага сложил на китката си.
За жалост щастливите дни били кратки. Мискинина бил сгащен от полицаи по време на сделка и тикнат в затвора. Данчо загубил всичко, с изключение на часовника, който задържал. Оня се признал за виновен в поддържането на престъпна мрежа за разпространение на дрога и бил осъден на четири месеца общополезен труд. Шефът на полицията му се извинил публично за създадените неудобства и заявил, че не е лично, а Данчо се върнал при нас.
Гледаше носталгично златния часовник, който проблясваше на ръката му, а Цонка въртеше кебапчета на скарата. След всички перипетии Данчо беше отново сред нас и това трябваше да се отбележи подобаващо.
04.02.2008
Няма коментари:
Публикуване на коментар