Вишновка

Като узрели, хубави и сочни вишни
тялото ми миеш със целувки.
Разсъбличаш благоприличието ми с думи,
по-силни от стара гроздова ракия.

Повдигаш ме и леко ме поставяш
във съда със широкото гърло.
И сякаш като руда от недрата ми
се откъсва кратък, остър стон.

Ароматна, млада и овкусена,
около мене всичко се раздвижва.
Гордост, предразсъдъци и стари рани
се стриват на ситно, без остатък.

Гърдите ми, със зърна на карамфил,
ухаят на канела и портокалова кора.
Не чакаш – покриваш ги със захар,
отронена от устните ти парещи.

Във върховната точка ме заливаш
със силна, опияняваща възбуда.
Попиваш ме. Отново пламваш.
Ставам нежна и леко резлива...

Затваряш ме на тъмно място
да те чакам тръпнеща и свежа.
След време ме обгръщаш пак.
И ме пиеш – вишновката домашна.

29.08.2007