Прокурорът се наливаше с бира, а оркестърът свиреше знойни македонски песни. Пред охранения като булдог обвинител димяха поредната порция кюфтета, на които сякаш всеки момент щяха да се появят крачка, и той ги излапа набързо. Както бързо си вършеше и работата в прокуратурата.
Годишният доклад сочеше, че беше приключил успешно най-много преписки по дела за финансови измами и сега отпразнуваше триумфа си сам. Като се има предвид колко души обитаваха това безценно туловище, обвиняващо и успешно наказващо стотици мошеници за техните престъпления, не се нуждаеше от чужда компания.
Въпреки шумния крах на 15-годишния си брак, от който му останаха две ипотеки и три избити от любовника на жена му зъба, прокурорът беше романтичен мъж. Обичаше да се храни навън и редовно посещаваше зоологическата градина, където беше осиновил едно шимпанзе. Всеки уикенд се отбиваше при родителите си да ги види или ходеше в домове за сираци, където даряваше неголеми суми пари и купуваше дрехи и пособия за децата без родителски грижи. Увличаше се също така по йогата и футбола. Но основно четеше криминалетата на Агата Кристи и Реймънд Чандлър, а също и романите на Артър Кларк, от които черпеше доста широки възгледи за нещата от живота и му бяха в услуга в работата.
Така например благодарение на будния си ум и огромната практика в прокуратурата, беше разкрил една заплетена афера с високопоставен дипломат, който използваше няколко имена, за да източва една енергийна фирма, една колбасарница и три пивоварни. Когато прокурорът, уличавайки дипломата в съда, го попитал ехидно кое от имената най-много му харесва, онзи отговорил самодоволно: “Името, което още не се научили”... Последният беше осъден безапелационно на първа инстанция и не обжалва решението на съда, а обвинителят получи в знак на признателност от ужилените фирми луксозна електрическа самобръсначка, автомат "Калашников", лаптоп и петдесет килограма свинско месо от врат. След известно суетене – прокурорът имаше железни принципи да не се възползва от служебното си положение, - прие подаръците да не се обидят хората.
При други случаи пък беше установил драстични разминавания между декларирано и реално придобито имущество от лица, които отговаряха за деянията си първо пред него, а след това и пред закона.
Дори беше уличил крупен цигарен бос в скатаване на данъци в особено големи размери, заради което получи прякора Цигарата, макар да не пушеше.
От този момент пое най-тежките дела, свързани с източване на данъчен кредит и банкови фалшификации, и се издигна до зам. шеф на прокуракурата. В интерес на работата си поддържаше тесни връзки с полицията и с нейния началник, с когото редовно играеше карти сред гъст облак дим и обсъждаше предстоящите дела.
Като че ли го мерна през плискащото се с бира стъкло в момент на отпиване и разтърка очи. Размътеният му поглед се концентрира и видя полицейския шеф, който тъкмо сядаше на съседна маса в обкръжението на двама непознати мъже. Те се оглеждаха смутено, сякаш очакваха изненадваща атака отнякъде. Когато съзря приятеля си, полицаят се усмихна широко и му махна с ръка да се присъедини към тях...
30.03.2008
Няма коментари:
Публикуване на коментар