Симптоматично роят се неделите,
като красив бяг на далечна мечта.
А ние с теб сме си винаги същите:
аз - момичето, ти - мъжът от съня.
Дивни, залезите се срещат тайно
с утрата. И бъбриво, на хълбок,
разнищват си сънища: за цветя,
прегърнали страстно луната, и за
небе - по-зелено от тучна трева.
А ручеи бистри, изпъстрени с риба
и камъчета, протягат нежно крак
да стъпят на нова земя. Птици
хвърковати гнездят в дървесата.
Пропява нейде гласът на ръжта.
В този свят, от копнеж сътворен,
вървим с теб до края на лунния ден.
10.05.2008
http://www.youtube.com/watch?v=6g9D3yd_2hM
1 коментар:
Ти си поетеса , която се занимава с търговия , икономист - между редовете завършил .
Така ми се струва май .
Не съм сигурен , какво трябва да кажа , не е , че ми харесва , а че е различно .
Другата седмица синът ми си идва от Германия , ако не се чуем / пишем / , май обратното ще да е , то ВЕСЕЛА КОЛЕДА !
Любо
Публикуване на коментар