Муза

/на П.К./

Музата отишла на почивка,
забравила за един поет и една творба.
Рекла си: "Защо и аз да не разпусна
сред пясъци златисти и вълни дълбокосини?"
- Върни се, Музо! - крещи поетът. - Къде си тръгнала?
Кой мойте стихове ще одухотворява?
Кой ще кара листът да трепери
под моето перо, сега посърнало?
А музата, излегната на плажа,
едвам помахва със ръка,
и с глас надменен, но спокоен
обръща се към стража на тиража:
- И аз съм "жива", и аз душа нося,
не може ли и аз да намажа от мармалада?
- Не може! - реква поетът нервно
и продължава още по-ефектно:
- Върни се, или ще намеря друга Муза,
по-млада от теб и по-красива!
Музата, ядосана до крайност,
фръцва се на думите му ядно,
и от устенцата й сластни
излива се порой от камъни:
- Аз да не съм ти стока,
та ще ме заменяш с друга?
Къде ще търсиш нова Муза,
по-млада от мен и по-красива?
Няма да намериш и да искаш -
ще правиш каквото аз ти кажа!
Аз съм Царицата тука,
а ти си Глашатаят!

2006 г.