Аз съм повече мъж, отколкото жена.
Суховеи ми влачат просторите сини.
Камък се пука на гърдите ми крехки
и разцъфва еделвайс. Пустинен лъв
ми реве в душата и съдира небесата.
Ако поискаш, мога да се престоря на
хала и да залича цели градове и села
със страшна сила. Мога да съм люта
зима и да покрия земята с глетчери.
Или да съм знойно лято и да залея
и Антарктида. Пожелай ме като палав
смерч и ще ти сваля и обущата на Бог
от небето. Или като рукнал из ведро
дъжд, разпукал нежните майски пъпки
на розите с дрипава воля. Но те моля
вечер, преди да заспиш, мисли си
за мен като за непослушно соколче,
устремено към майка си от някакъв
див уплах. Или за оная светла ласка,
неподкупната, докосваща планинските
ридове до зачатие. Мечтай ме дивно.
Безбрежно. И неутолимо. Както виното
копнее за своя плам – да ни сгрява,
дори когато отвъдният студ ни обвие.
16.05.2008
Няма коментари:
Публикуване на коментар