Когато си замина – не повярвах.
Бях сляпа като в черква без икони.
Но зейна в мен врата прогнила,
от вятъра отворена и от самотата...
Живеех като на кино – от стар и
позабравен филм със Чаплин.
Мимиките не долавях – смехът
бе чужд. Дъждът ръмеше в блус.
Когато си замина – се опомних.
Бях малко, зъзнещо за топлинка
сираче. Сърцето здраво стисках
във гърдите. И виех срещу луната.
И беше тъмно, и беше страшно.
Клошарят дрипав тананикаше си
нашта песен. По тихите ми улици -
от тъгата - и песът криеше се.
И да се влюбя в другиго не смеех.
Дори те виждах в онова коте,
до олука. От съседния бар пак
свири Хол*. И миналото ме връхлита.
11.09.2008
*Джим Хол - джаз музикант
http://www.youtube.com/watch?v=RKeY2xf-FlI&feature=related
Няма коментари:
Публикуване на коментар