Лудост

сигурно ме вземаш за някоя луда
излезнала навън по къс ръкав посред зима
задето те обичам толкова много
искам да ти подаря целия свят
да го употребиш както сметнеш за добре
но любовта ми е обсебваща и страшна
разяждаща като сярна киселина миговете ни
стягаща до пръсване сърцето ти като в менгеме
докато въздухът ти секва в изнемога
а аз те ревнувам и от себе си дори
любов натежала от властност и всеотдайност
плашещи те до смърт ти волна птицо
как би могла да живееш в клетка
извезана от демоничните ми чувства и копнежи
ако Жана д`Арк беше на мое място
с готовност би предпочела кладата
а Мария-Магдалена не би се поколебала
да я разпнат на кръста вместо Христос
уморих се да те обичам стопена от сълзи
заприличала съм на джезве кокали
и само чифт очи напомнят че съществувам
искам с тънко длето да издялкам оная част от себе си
която сутрин се събужда с теб
през деня е като сомнамбул
а вечер шепти името ти
докато се предаде напълно
и ридаеща потърси прегръдките на Морфей
останала неразбрана от теб но неискаща съчувствие
трябва да продължа напред
и направя ли го и мен няма да ме има
защото аз имам всичко и нямам нищо
докато не спра да те обичам присъдо моя

23.11.2007 г.

http://www.youtube.com/watch?v=I438RH1oUJc