Като свежи горски ягоди
потръпват гърдите ми,
докосващи назрялото усещане
за неизбежност със зърната.
Ознаменуваш момента с бяло пенливо вино,
щедро разстлано върху плътта ми.
И пресушено за секунди
като кладенец в пустиня...
Огнени дири, оставени от езика ти,
се кръстосват по тялото ми в решетка
и заплашват да организират луд пожар.
Той може да бъде потушен само
с ледена студенина и безразличие.
Плъзгаш кубче лед по ефирната ми кожа.
При Венериния хълм надеждата
окончателно угасва...
Безчинстваш! Опожаряваш! Покоряваш!
За да установиш неизбежното робство,
обираш със целувки остатъците
от гордост и своенравие, насъбрали се
по устните и шията ми.
Последни вопли се откъсват от гърлото ми...
И пръстите ти чертаят пътя на избавлението.
На тръгване ми предлагаш боле от ягоди,
поднесено в широки чаши.
Ядем го и се разделяме.
До следващия път...
10.09.2007
Няма коментари:
Публикуване на коментар