като стар многовековен явор
сянка ми правиш в горещите дни
от бушуващите бури ме закриляш
свита до ствола ти силен
с дъх на лепкава смола
са целувките ти мокри и жадни
върба съм тънка и трепкаща
а ми се иска като ураган
да се извия и да помета всичко
с оная изпепеляваща жар
караща кръвта да пулсира
и бясно сърцето да галопира
затова те полазвам бавно
с лукавството на библейска змия
и с примитивизма на Адам
засяваш в мен сластта
ръцете ни не знаят умора
и преброждат пътища и върхове
разюздано се носим във вихъра
после ще се каем за грехове
26.03.2008
http://www.youtube.com/watch?v=2Sr230QTu70
Няма коментари:
Публикуване на коментар