Слънцето филигранно изработва подобно
на фина дантела хамак от лъчите си.
Небето си подготвя филц за шапка, по мярка,
равна на относителното тегло на отлитащите ята.
Земята жадно поема дъжда във недрата си,
с уговорка да даде богат урожай догодина.
Вятърът неравноделно си тактува с пръсти,
сервилничейки на бавно изтичащото време.
Краят е начало. Скоро ще дойде моментът
лозята да се подрежат. Пшеница да се засее.
За да кипне наесен гроздето в бъчвите.
Хлябът – омесен след златна жътва...
А птиците ще се завърнат от юг с пролетта,
конформистично настроени да продължат вида си.
17.09.2007
Няма коментари:
Публикуване на коментар