Във ефирно-нежни мигове съм скрила
измислените си слънца за теб.
Луните съм ги сгънала в сърцето си,
в очакване да ги разлистиш ти.
По синкави от нажежено ровене пътеки
следи оставят уморените очи.
Из тундрата на уталожени ранимости
пристъпва призракът на любовта.
Със тънко нокътче обира тъмнината,
полепнала по ръбчетата й от суета
От студа сковани са езикът и крилата.
Забрава вейна със кървящата зора.
И мъчително руши прегради от стъкло
и лед по пътя си, осеян със тъга.
Върви и търси те, додето те намери.
Уви, луните ми обрани са от друг...
30.09.2008
Няма коментари:
Публикуване на коментар