Мъченически измислен
вододел се блъска
в пространствена стена.
Меки снопове светлина
падат немощно върху
гърба на полуумрялото,
агонизиращо мекотело.
С очи на изплашена
сърна, кървави зъби
и разпенена паст, то се
моли на своя си Бог.
Нека да свърши от раз.
Бавно да се източи
бръснача над него,
въздуха да се огледа
за последно там и живота
да си иде като крадец.
Без да усети болка.
И без да остават следи.
Но палачите са луди.
Искат кръв и зрелища.
Жадни са да се угоят
с възгласи и аплаузи.
На недоволната публика,
обитаваща сърцата им.
Заемки от чужди рани
съгрешават с малодушие
и слабост. Мрака ражда
мрак, страха - страх.
Паралелни реалности
допират нежно орбити.
Мекотелото ще умре -
такава е съдбата му.
За да се прероди отново,
този път като палач.
09.02.2008
Няма коментари:
Публикуване на коментар