Детронирани илюзии се спускат по улея
на вчерашното утре към трапа мамещ.
По устните се стичат оловни признания
за небивали факти и любов най-лъжовна.
Възкръснали жерави разперват криле и
изчезват в тъмното с пронизващ крясък.
Да можеха да се влеят кротко сълзите ми
в мътните води на осезаемото случване.
Дали влаковете на нижещите се епохи
не закъсняват по разписание, или са
се разминали вече на гарата ни случайна...
През тлеещи спомени прозира истината,
разтеглила разпятието на изстиналите
от болката чувства, да го счупи начаса.
13.04.2008
Няма коментари:
Публикуване на коментар