Свечеряваше се. Пешо Щангата вървеше унило, забол очи в земята, и броеше дупките, които трябваше да избягва, за да не пропадне в някоя. Изброи 108. Изруга наум и ангажира допълнително мислите си с предстоящите местни избори. Очевидно кметът на селото изпълняваше недобросъвестно задълженията си, след като единствената улица, по която преминаваха хора и каруци, приличаше повече на швейцарско сирене, отколкото на улица, а изкупните цени на млякото се заковаха на ниво, при което по-изгодно щеше да бъде да мият улицата с мляко, вместо с вода. Последната никой не консумираше дори за битови нужди. То и пътя не го миеха редовно, но никому не правеше впечатление.
С изключение на Пешо Щангата, здрав мъжага с пиперлив език, писал стотици жалби до кмета, от когото лично бе дирил сметка за гласуваната му и неоправдана отговорност. Безрезултатно! Воплите му потъваха нейде из чекмеджетата на Общината, а кметът нямаше официален приемен ден за селяните.
Новата ситуация около кметската надпревара в селото поставяше ребром въпроса дали да се гласува втори мандат на сегашния кмет, за да му се даде възможност да се докаже, или да се излъчи нов, по-достоен и оправен човек, който с достатъчно хъс и адекватни управленски решения да поведе съселяните си към по-добро бъднуване, без да е нужно за това да го напиват безпаметно в кръчмата всяка вечер...
Закроиха се грандиозни планове именно в местното обществено средище, към което се беше запътил и Пешо Щангата. Щом локалът се появи пред очите му, той се насочи с бодра крачка към входа. Влезе и чевръсто се насочи към бара, оглеждайки обстановката. Гъст цигарен дим го обгърна и почти задуши, а силната миризма на анасон и на пържено здраво го лъхна в лицето. Настани се на бара и поръча:
- Една мастика и чаша вода, Мите! – след което извади пакет цигари и запали.
Барманът, дребно на ръст момче, кимна утвърдително и се скри отзад.
Пешо Щангата изпусна блажено облак дим и се загледа в познатите лица на посетителите. Видя бакалина и жена му, които, видимо добре почерпени, спореха на шише ракия за политика с пощаджията и бръснаря. На съседната маса лихварят играеше карти с най-големия шарлатанин в селото и очевидно губеше, ако се съдеше по животинското изражение на лицето му. А по-встрани група мъже от местната избирателна комисия изпробваха вместимостта на избирателна урна. Напъваха я с дълга като платно хартия, прегъната на осем, и се споглеждаха озадачено. Кутията беше тясна...
Всички бяха обхванати от манията по кметските избори и това личеше и по превъзбудените лица, и по напрегнатите разговори. Но Пешо Щангата предпочиташе да си остане на бара, където да обмисли на спокойствие своя вот, и отказа няколко покани да се присъедини към някоя от масите.
Барманът, който денем работеше в общината, донесе поръчката.
- Как е хавата, Мите? Има ли нови кандидатури? – живо попита Пешо Щангата и отпи от чашата.
- Има и още как! – възкликна барманът. – Краварката Цеца се записа с програма за замяна на коне в съседното село срещу кокошки, а овчарят Цеко предлага в даскалото да се изучава овчарският скок като задължителна дисциплина. С тях кандидатите набъбнаха на 71.
- Какво даскало, бе? – възмути се Пешо Щангата. – Нали го закриха, когато даскалът се залюби с вдовицата на мелничаря и се преквалифицира. Сега разнася брашно из околията с каруцата на мелничаря. Много доходоносен бизнес!
Барманът се плесна по челото:
- А-а-а, Пеше, забравих да ти река най-важното: през две села от нашето изборите били пред провал. Никой тамошен не желаел да печата бюлетините, понеже били длъжки, а хартията не достигала...
- Е па като си имат стотина мераклии за кмет, няма да им стигне мат`ряла – ухили се Пешо Щангата. – То целото им село не надвишава тая цифра, барабар с добитъка и с младите, забегнали в града.
- Ама и ние вървим по техния път – смигна барманът и посочи с глава мъжете в дъното. – 71 е доста опасно число...
- Да ти кажа, много съм затруднен за кого да гласувам тоя път... За настоящия кмет ли, за бакалина или за жена му, за Мадам от частния дом ли, за пощаджията, лихваря, попа, даскала, бръснаря, овчаря, за оня мошеник ли... Всички имат сериозни програми за развитие на селото и реални шансове за успех! – философски обобщи Пешо Щангата и се почеса по темето.
Барманът остави на бара чашата, която полираше, и издигна уверено глас:
- И аз имах подобни терзания, докато не реших сам да кандидатирам за кмет. Сега спя спокойно и се готвя сериозно за изборния ден – и мушна незабелязано двайсетолевка в ръката на сътрапезника си.
Пешо Щангата остави парите на плота, допи си мастиката и на тръгване подхвърли:
- Прав си, Мите! И аз ще се кандидатирам, вместо да си блъскам главата кому да дам гласа си. И без друго само ни лъжат, време е да вземем лъжата в свои ръце...
10.10.2007
Няма коментари:
Публикуване на коментар