Оксиморон

Времето отмерва традиционно
отрязъка от нямането до мъката.
Да се потапяш и да изплуваш
в застоя е все едно да стоиш
на едно място във водовъртеж.
Да не забелязваш как се нижат
хубавите мигове и да усещаш
всяко потрепване на скуката.
Дали моментите не се повтарят
циклично или просто остаряваш
в безвремието на вехти спомени
за пропуснати несъстоятелства,
с умопомрачителната яснота на
блудкавата и упорита неизвестност.
Може би болката е неосъзнатото
щастие на несретника, че няма
грижите на капризите. А щенията
на удовлетворения се заключават
в усещането на несгодите, като
врата към истинския живот.
Раят е предстоящият ад, а адът
е нужната преграда за намиране
на най-устойчивото и възвишено
познание, експлоатиращо всичко
и разпръскващо нищото с тъга.
Думите извират от човешкото сърце
и се забиват като нож точно там,
прогаряйки панически с хлада си
или с разточителството на гнева.
Илюзорността съществува само
в действителността, а сънищата
са реалният вътрешен барометър
на външните въздействия. И на
страховете ни най-безстрашни.
Любовта не е нищо друго освен
безкръвно дарителство на доверие.
А вярата я дели тънка граница
от дебелокожата лъжа и измама.
Опитът се черпи от грешките,
а някои грешки са ужасно сладки...
Да получиш не е като да дадеш.
Но който дава - получава.

01.04.2008