По-добре да беше спрял мигът,
когато утрото напъпваше.
Нощта разсъбличаше кристална
свян. Луната се големееше...
По-добре да не бях видяла
как кокичетата никнат
с люта жар от заспалата земя.
И как чемширът в двора
ми проговори с почти човешки
глас. По-добре вятърът
да бе останал солидарен с нас
и кротко си мълчеше,
вместо със брътвежите си леки
да навява и страх, и печал.
По-добре да нямаше съмнения,
бродещи като странници
из пустеещи тъми. На обичта й
подрязаха крилата -
виновниците сме само аз и ти.
05.02.2008
Няма коментари:
Публикуване на коментар