Имен ден

Павел се събуди рано, както всяка сутрин, почеса се по врата, изтегна се и стана от леглото. Навлече тъмно-сините си джапанки и прекосявайки хола, излезе на терасата на жилището си. С реещ се поглед фокусира всичко наоколо и се загледа в преминаващите по паважа минувачи, които като четвръсти мравки кръстосваха улицата и се насочваха към работните си места. Продавачът на гевреци, застанал както обичайно на ъгъла на улицата, до светофара, предизвика вътрешен смях у Павел, защото извисяваше гласа си във фалшив фалцет, за да прикани купувачи за топлите си гевреци. Колите бръмчаха като ято оси по все още ненагорещения от слънцето асфалт и със мощен рев се насочваха към края на кръстовището, където червените светлини ги приканваха да намалят и спрат. Точно там, където между редиците от коли всяка сутрин се промушваше малко на възраст весникарче, предлагащо на шофьорите пресата за деня. Бакалинът от отсрещната страна пък тъкмо отваряше магазинчето си. Ех, пак ме би негодникът, помисли си Павел, ядосвайки се на бакалина, който отново бе спечелил негласния им облог и беше отворил дюкяна си точно в 7.30.
Обезсърчен, Павел се прибра вътре. За да си подобри настроението, си пусна радиото. Оттам заехтя високият глас на Васко Найденов и неговата "Синева" се разля в съзнанието на Павел, връщайки го в ученическите му години. След като се наслади на песента и сантименталният момент изчезна по начина, по който се беше възцарил в кухнята, разтреби леглото си и влезе в банята, за да си вземе лек душ. Водата обаче едвам църцъркаше, действие съпроводено от странен притъпен шум, идващ от канализационните тръби. Мамка му, пак някои се къпят като за световно, рече си на глас той и след като затегна кранчетата на ваната, се настани пред огледалото и се изръсна. Докато си слагаше автаршейф, се вгледа в изображението в огледалото. Беше хубавец и той го знаеше. Затова всяка сутрин след бръснене, позираше пред огледалото в различни пози, заимствани от бодибилдинга. Така постъпи и сега и след като се наслади на стегнатото си тяло, излезе от банята и се запъти към кухнята, за да си направи за закуска препечени филийки. Включи тостера, но уредът не проработи. Надвеси се над него и и след като се убеди, че машинката наистина не работи, си намаза две непечени филии с конфитюр и си направи кафе. Е, поне кафеварката работи, мислеше си, докато отпиваше от топлата напитка. А днес го очакваше тежък ден...
До ранния следобед трябваше да предаде на редактора на весника, където дописваше, статия на тема: "Синхронизиране на българското и европейското законодателства - мит или реалност". Темата бе доста сериозна и обемиста, а редакторът искаше от него да представи проблема в дълбочина по възможно най-разбираемия за читателя език.
От мислите му го откъсна звуковият сигнал от мобилния му телефон, който го известяваше за постъпило ново съобщение. Погледна екрана и се изненада. Беше получил съобщение от майка си, която го поздравяваше по случай именния му ден и му желаеше много здраве, щастие и любов в живота. Ей, тупна се Павел по челото! Съвсем беше забравил, че днес е Петровден, а сега се налагаше да почерпи приятели и колеги. Какво да се прави, такава е съдбата на дописника, завърши философски той и сложил записките си под мишница, се отправи към изхода на жилището си. Стигайки до открития паркинг пред блока, бръкна в джоба си, извади ключовете от колата си и се настани удобно вътре. С отревисто движение на китката си, опита да запали, но не успя. Завъртя повторно ключа, но двигателят отново не запали. Потрети, но нямаше ефект. Уви, днес явно не му беше ден...
Отказа да се ядосва, щото беше спокоен по натура и смяташе, че всяко зло е за добро. Остави колата си на паркинга и със спокойна походка се насочи към спирката на градския транспорт.
Дошлият на спирката автобус беше изключително претъпкан, но Павел се отказа да чака друг, защото закъсняваше за работа, а той мразеше да закъснява. С качването в рейса обаче го удари като пешкир топла вълна по челото. Известна песен на знойната Лепа Брена огласяше идиалистичната картинка на пътници, чиито тела си ставаха нерегламентирано близки, заради малкото свободно простанство. За Павел обаче нямаше обратен път назад. Така подлагайки на изтезание творческата си душа, изкарва целия път, долепен до предните части на възрастен мъж, които го подпираха отзад. Когато наближи спирката му, слезе и тръгна към офиса си, все още замаян от ароматните миризми, носещи се в автобуса въпреки ранния час. Миг разконцентриране и трасссс....
Павел лежеше неадекватен на паважа, а над него се беше надвесил някой. До него пък се оказа сладоледена количка, в която се беше сблъскал. За щастие пострадалият бързо дойде на себе си и се взря в лицето на човека, което му се стори доста познато... Това лице всъщност беше на брат му, а самият Павел лежеше в леглото си. Спомените бързо си дойдоха на място.
"Честит имен ден, брато!" - поздрави го брат му и го прегърна сърдечно...

29.06.2006