Изкорубвани с езическа нежност до навик,
сприхаво покълват в улегналата сплав
на прототипния ми мозък експериментални мисли.
Политащи към лумналия факел
на умиращата фалистична ненужност на прехода,
се разкъсват в див спазъм до бледо отразяване.
И възсиво излиняват в капката сила
на многочислената, сегрегираща
яловия монументален опортюнизъм
за красотата на лишените от съдържание форми
армия на всеславието. Тъй величана...
Под дулата на каменни оръдия
оживяват картини, насъбрали по себе си
вековна, почти гниеща горест от неизплакани,
полуразрушени от невзрачна несбъднатост химери.
Хипотезите се припокриват с аналогична екзактност
със случайния фактор до паралелни състояния,
болни от самообричаща ги маргиналност
и самозатваряне в тесните рамки на битието им.
Моето място там е заето от друга,
властно претърсваща тайните кътчета
на съзнанието ми, за да изкара на показ
меркантилната ми зависимост от дребните неща,
излъчващи ленив сантимент и меродавна,
почти осезаема на допир параноя.
Другата иска да изтръгне лицето ми,
понеже си няма свое, размито от
лунатичните й похождения в моя свят...
29.05.2008
Няма коментари:
Публикуване на коментар