Ще слезне Немезида на земята,
на колесника си, впрегнат със грифони горди.
Навън ще бъде лятна нощ, а в душата –
бесове огромни. Ще се доближи до мен -
непокорната - и ще ме помилва с длан гореща.
Да спра да плача и да осъзная, че
наказание сурово следва, прекрача ли
повелята. Тъй везните са измерили вината,
възмездието храни се със чакане.
Луната ще е хвърлила тънък зрак
върху езерото, тихо и красиво...
Зефир лежерен ще полъхва откъм водата.
Небето ще е ласкаво и чакащо зората.
А нейде, иззад трънаците, по широката пътека
ще се зададеш ти, от лов уморен.
Ловувал си жени и си доволен.
Резултът е отличен: сърцето ти - свободно.
Ще се приближиш до водата, от Немезида
омагьосан, и ще се огледаш в нея.
"Ах, колко съм красив!" И мигом
ще се влюбиш в себе си. От този миг нататък
аз пак ще съм свободна да обичам.
А ти, мой прекрасний Нарцисе,
ти ще бъдеш просто цвят ефирен,
за който напролет ще се сещам!
10.08.2008
http://www.youtube.com/watch?v=Qw3Z8Oa7E3Y&feature=related
Няма коментари:
Публикуване на коментар