сряда, октомври 29, 2008

Агентът

Инспектор Добромиров оглеждаше куртката на задържания. По нея имаше видими следи от сбиване – горното копче липсваше, на единия ръкав имаше засъхнала кръв и цялата вонеше на уиски и пури.
- Значи, казвате, че не сте влизали в онзи бар, а само сте минавали оттам. Как казахте ви е името?
- Иван Иванов.
- От коя част сте?
- От сухопътната.
- Чин?
- Младши лейтенант.
Та, лейт. Иванов, какво правихте снощи между 22.30 и 01.15? – Добромиров пронизваше жертвата с малките си очи.
- Нали ви казах. Тъкмо изпращах приятелката си на гарата, за да хване влака за Бургас, и се връщах по обратния път към квартирата си, когато ония от бара ми налетяха – задържаният беше силно запотен от топлината в помещението и преглъщаше сухо. Донесоха му още една чаша с вода.
Инспектор Дорбомиров се олюля на стола си, кимна на един от сътрудниците си, който побърза да му тикне листче в ръката. Инспекторът рече важно:
- Вече проверихме това. Разписанието на влаковете сочи, че миналата вечер не е имало влак за Бургас, а само за Пловдив и за София. – Замълча за кратко и въодушевено продължи: - Пак ви питам, какво правихте снощи в бар “Сините птици”? Познавате ли лицето Бисер Николов и участвате ли в организирани от същото лице явки в неговата квартира?
Иванов беше висок брюнет, с добро телосложение и правилни черти на лицето. На кутрето на едната си ръка имаше златен пръстен, който не остана незабелязан от инспектора. Говореше тихо, почти пресипнало и постоянно отбягваше погледа на препитващия. Явно крие голяма конспирация, мислеше си Добромиров, докато Иванов се въртеше неуютно на мястото си под кръстосания огън на въпросите. Но инспекторът беше опитен служител и щеше да изкопчи истината от него, ако трябваше и цяла нощ да стоят в тая изгнила дупка.
- Може ли една цигара? – постара се да спечели малко време задържаният.
- Ще получиш цигара, когато ми отговориш на всички въпроси и те са задоволителни! – железният тон на Добромиров разряза въздуха като с нож. Той се изправи и надвесвайки се над уличения, процеди през зъби: – Ако се наложи ще стоим тук цял месец, докато не ми кажеш откъде познаваш лицето Бисер Николов и какво прави снощи в бар “Сините птици”? Свързан ли си с кръга “Скорпион” и не използваш ли псевдонима “Драган”?
Притиснат до стената, Иванов започна да пее:
- Казвам се Иван Иванов. Младши лейтенант съм към сухопътните войски. За първи път чувам за лицето Бисер Николов. В бара бях с проститутка. Не съм присъствал на явки и не участвам в никакви кръгове. Бях вербуван като агент от военното контраразузнаване преди две години, но не съм писал доноси. Псевдонима “Драган” получих тогава, но не съм подписвал никакви декларации за съгласие. Никого не съм наклеветил, честно! Аз съм един страхливец! Дори не знаех, че още ме водят на отчет...
- Лъжеш! Не изпорти ли пред полковника колегата си Петров, че е мохамеданин, понеже се молил по пет пъти на ден? Ами щурмовака Наумов, че не се къпел редовно и омирисвал стаята ви с чорапите си? Или оръжейника Георгиев, че не си чистел оръжието? Или редник Раянов, че всяка нощ притискал до ноздрите си едно и също напарфюмирано писмо от момиче?
- Нищо от това не е вярно! – Иванов изпадаше в истерия и стискаше в юмруци ръцете си. – Кой идиот ви е наговорил всичките тия измишльотини?
- На спешния телефон 112 се свърза с нас серж. Никифоров. Съобщи ни, че сте го обадили, че брат му служи във същата рота. А човекът няма брат и ни помоли за съдействие. Каза, че самият вие сте шпионин, заплашващ сигурността на страната ни...

17.02.2008

Няма коментари: