Жариш с чародейни устни дъха ми,
разгулен като кръшна стриптийзьорка
край натежалия с олово мъжки скут...
Стоновете са предвестници за буря).
Разделям грапаво начупените мисли
и като креп увивам в тях същността ти
мъжка. По брадичката захапвам те...
А гърдите ми са топли и те притискат.
По очите ти чета желание за грешки.
И за връщане на друго място, някъде,
където се черви до бяло девствена нощта,
а луната я полива с ром и мъничко тъга.
Каканижат бясно демони в слабините.
Черна Веда съм - и оголвам леко рамо
от самодивската си сянка. Да я налюбиш
стръвно, а аз самата гола да те гледам.
И едва да се докосвам - унесена река.
А тялото ти обладано да се разплиска,
забравило за було. Лош си! И си мой.
Сложих с устни клеймо на бедрото ти...
20.10.2008
Няма коментари:
Публикуване на коментар