- Скъпото ми храбро момиче, недей така! Не бива повече да се самоизтезаваме... Трябва да сложим край на всичко!
Приближи се несигурно до нея, взирайки се в до болка познатото лице. На него се изписа остро негодувание. Присъстието му в такава близост до нея и последните му думи сломиха окончателно защитата й. Изнемогнала от борбата със собствените си сили и емоции, рухна на леглото и заплака тихо, скрила лице в шепите си. Покърпителната гледка, на каквито се беше нагледал в последно време, го разколеба отново, изпълвайки го с нежност и разкаяние. Побърза да я вземе в обятията си, сгуши я гальовно и притисна тъмнокосата й глава до гърдите си, като я успокояваше:
- Недей, съкровище! Не бъди като малките деца! Хайде да избършем сълзите и да се усмихнем отново!
Докато избърсваше сълзите й, видя как лицето й се преобрази и грейна от допира с ръцете му, усети как стройното й тяло затрепери в прегръдката му, а в зелените очи, извърнати към него, просветна игриво пламъче и горчив упрек. В този кратък миг на блаженство тя размишляваше защо той непрекъснато я измъчваше с непостоянното си поведение, лъкатушейки от това да й признава, че я обича и да демонстрира близост с нея, с това да става бързо студен и груб и да я отхвърля като ненужна вещ. Нямаше обяснение. Замъглена беше от нарастващото си любовно чувство, което трудно овладяваше и оправдаваше с кратките му визити в жилището си. Двамата се събираха тук, скрити от хорски погледи и одумвания. Беше й хубаво и забавно в интимната му компания, а той - я диреше, неудовлетворен от ласките в семейното ложе. За него с този момент на забрава изчезна мрачната зимна картина, битуваща в душата му, и отново настъпи пролет - онази почти забравена блажена пролет с шумящата зеленина, ромон на поточета и жужене на пчели. Това го върна в детството му и безгрижните летни дни... Не можеше да устои на алените й устни, потръпващи като току-що откъснати ягоди, наведе се към нея и я целуна жарко. Усети дъха й, който го погъделичка по носа. В ушите му отекна странен, приглушен тътен, както когато приближаваше до тях морска раковина и след това смътно доволи бързите удари на сърцето си. Сякаш и тя ги дочу и се възползва от мига, обсипвайки цялото му лице с кратки целувки, разкопча ризата му и промуши пръсти вътре, масажирайки нежно косматата му гръд. Ръцете му я обвиха през кръста и заучаваха наново пътя си от врата по извивката на гърба до стегнатия й задник. След миг двете тела се въргаляха с дрехите върху копринените чаршафи, отдали се на неконтролируемото си влечение един към друг... Когато той неочаквано не отдели от нея и се изправи, тя усети, че дъхът й секва. В погледа й, отправен към него, грееше любов и тържество.
- Ти няма да ме изоставиш! И да се върнеш при нея! Кажи ми го, кажи!
Ръцете му, които все още бяха върху раменете й, затрепериха и тя замря от наслада от този трепет. Притисна се отново към него, но вече нямаше взаимност. Той я разтърси силно и продължително, додето лъскавата й дълга коса се разпиля върху раменете й като буен водопад.
- Този път всичко приключи! – изкрещя през ярост той. - Чуваш ли, приключи!
Изненадана от промяната в него и от физическата болка, която й причиняваше, тя се опитваше да се отскубне от него. А обезумелият мъж затягаше още повече примката около нея. Стори й се, че ако той продължава да я разтърсва, вратът й ще се прекърши или тялото й се ще разпадне. Най-подир се изтръгна от ръцете му и взря в него отстрани. По челото му бяха избили ситни капчици пот, лицето му бе изопнато от непреодолима болка, а юмруците му бяха стиснати, сякаш се бореше в невидим враг. Помрачените му очи я пронизваха. Без да каже повече нищо, той си пооправи дрехите, извърна с гръб към нея, запъти се към вратата и я затръшна след себе си. За миг жената остана неподвижна, съкрушена от поредния акт на малодушие и непостоянност у любовника си, след което се хвърли на леглото и заплака отново...
13.10.2006 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар