попитах като в песента едно пересто облаче
търкалящо се като топка в небето
осеяно и с други бели като бесерчета
мидички и корали облаци
наивни като скрита надежда в детски очи
неразбиращи думи като не мога и не трябва
малчугани отпуснали се на синята гръд на баща си
да си почиват от игри време и пространства
дали то пък и те не са те срещнали по пътя си
започващ от Нос Добра Надежда
минаващ през Бермудите и Аляска
и завършващ при Амазонската джунгла и Екватора
дали знаят как изглеждаш -
блондин ли си брюнет или червенокос
смешен ли си или тъжен
какво обичаш да ядеш правиш
и слушаш в свободното си време
къде ходиш и за какво мечтаеш
и дали мен ме има там -
седнала на някоя пейка в парка
в слънчев летен ден
отпусната и спокойна
наслаждаваща се на прекрасната гледка
и отдала се единствено на трескавото си очакване
да те видя а около мен -
деца играят на площадката
майките им си бъбрят в съседство
а птички огласят с песните си пейзажа
докато косите ми се поздравяват с вятъра
по странен индиански обичай
предвещаващ добра среща с хубави емоции
лицето ми е погалено от слънцето и сияе
ръцете - потни и прибрани към тялото
с леко стиснати юмручета
издаващи нарастващата у мене нервност
и учестените удари на сърцето ми
а ти бързаш към мене с хубав букет от рози
спретнато облечен и напарфюмиран
притесняващ се суетно как изглеждаш
дали ще те харесам
и как ще протече разговорът ни
въртящ се основно около това
какво обичам да ям правя
и слушам в свободното си време
къде ходя и за какво мечтая
и дали теб те има там -
как си говориш с едно пересто облаче
търкалящо се като топка в небето...
26.10.2007 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар