В портокалова гора се губиш
като в лоно на стара пещера.
Неистово желаеш да излезеш,
притиснат между страха и греха.
Понечваш да откъснеш сочен плод,
отмалял от глад и жажда да се подкрепиш.
Но дърветата оказват се самотници
и ревностно прибират своите клони.
А портокалите – големи и узрели –
усмихват ти се като розови слънца.
И сякаш с детски глас зашепват:
“Ела и ни откъсни сега!”
В края на изтощителното си пътуване
съзираш малка бликаща река.
Преплуваш ли я, вече из отвъд
дълбоката портокалова гора.
15.08.2007
Няма коментари:
Публикуване на коментар