Немощната жена пресичаше неуверено улицата, когато до нея изсвистяха автомобилни спирачки. От уплаха изпусна мрежата си с покупки и на земята се изтърколиха консерва с риба копърка в доматен сос и половинка хляб.
- Ей, бабишкер, глей къде вървиш, да не ти увеличим на бърже диоптрите! – изрева с басов глас едър мамут в черни дрехи, показал рунтава глава от стъклото на по-затъмнено возило, спряло до сами жената.
Тя посочи с бастуна си светофара, поклати заканително глава и тихо изхлипа:
- Аз ще кажа на Ванко, ще видиш ти! Ще караш, като че ли си на “Цариградско море” и ще ме обиждаш на “бабишкер”, задето едва не ме сгази, вагабонтин такъв! – И след като фотографира с дългата си памет номера на отпрашващата кола, се заклатушка обещаващо към къщи.
Преди да стигне до входа на жилището си, видя съседката си Станка, която тъкмо излизаше нанякъде. Беше облечена в тъмно-сив шлифер, на главата си имаше кърпа и огромни черни очила, които скриваха цялото й лице. Двете жени си кимнаха и заедно потънаха в къщата на Станка.
Качиха се на тавана, където беше разположено седалището на новорегистрираната им в интернет фирма за антики, и се заеха да вадят разни вехтории от чували.
Стар часовник “Чайка” с изтрит циферблат проблесна вяло на бледата лампа, а музейно радио “Вев” разбърка скорострелно станциите си и се застопори на “Христо Ботев”, не без помощта на тънки кокалести пръсти, които продължаваха на тършуват из нещата.
- Къде ми е чашата? – попита притеснено първата и още по-чевръсто бръкна с ръка до лакътя в плика.
- Каква чаша? – рече отнесено Станка, докато се опитваше да сглоби дървен статив за картини, целият омотан в паяжини.
- А, ето я! – отмени тревогата първата. - От сватбата ми е и се надявам от нея най-много пари да вземем. Нали Ванко си дойде вкъщи, иска голф-игрище да си купува, трябва да му помогна на детето...
- А пък моят син иска да ми вземе три декара ниви да копам срещу шрапнела на баща му от войната. Много е сантиментален! Ей, затова ровя тука да го изнамеря...
- Блазе ти! Грижовен син имаш. А пък унука си е наумил да ми прехвърли цялото си движимо и недвижимо имущество, барабар с бизнеса у Италия и колите тука – надцака Станка другата, хвърляйки я в смут. – Откакто комисията “Кушлев” души наоколо, сън не го лови и вие като пенсионер срещу здравната реформа...
Станка нямаше намерение да отстъпва в словесния двубой със съседката си и парира ударите й с гръмкото:
- Ако искаш да знаеш, синът ми има връзки на най-високите етажи на властта! Много хора му дължат услуги и само да си мръдне кутрето, твоят Ванко заминава в Диарбекир да сади домати. Ще видиш тогава имане на кукуво лято...
Препирнята между двете съдружнички беше преустановена от откъслечни шумове отвън. Слезнаха на улицата, където се бяха събрали и други хора. Всички се заслушаха в носещите се от вятъра съобщения за капитулацията на Тройната коалиция...
03.03.2008
Няма коментари:
Публикуване на коментар