Илияна

Илияна приключи със заданието си и се приготви да си тръгва. Беше унила и главата й тежеше особено. От известно време работата не й спореше, беше потисната, не разговаряше много с колегите си. А всички я знаеха като изключително изпълнителен, весел и контактен човек.
Другите усетиха промяната у нея с бързината на експрес, но никой не се престраши да я попита какво я тормози и кара лицето й да помръква без видима причина, скривайки от света лъчезарна усмивка и бели зъби. Шушукаха по нейн адрес в разплитането на какви ли не конспирации. За това спомагаха и честите й отсъствия напоследък, чиито причини знаеше само началникът й. Имала любовник, се предполагаше. Не, мъжът й имал любовница! Биел я? Съмняваха се. Майка й била безнадежно болна! Имала имотни спорове! Сестра й се развеждала! Безпокояха се. И други слухове покълваха в работната среда. Илияна сама ги провокираше с инертно и почти отчуждено отношение към всичко наоколо. А занемареният външен вид, помръкнали очи и тих глас будеха сляпо съчувствие. Не се бореше и срещу това и мълчаливо го приемаше като последен заслон в дъждовно време. Беше в безизходица!
Единствено съседката й по бюро, Надя, не се стърпя и я попита какво става. А тя смотолеви нещо за проблеми в работата на мъжа си. Нищо повече!
Сега отново беше угрижена, с напрегнат поглед и нервно свити устни. Надя й предложи сестрински:
- Илиянка, да идем да пийнем кафе?
- Не мога, Наде! - излъга Илияна. - Благодаря ти! Но трябва да взимам малкия от градината. А и не съм напазарувала за вкъщи.
Бързаше да си тръгне от работа, сякаш се страхуваше, че ако остане още минутка, всички ще разгадаят по лицето й какво я мъчи. Ще надникнат отвъд очите и ще впият жаден за сензации поглед в душата й. Там ще стои грозната й тайна и ехидно ще се усмихва. И те ще се засмеят възторжено в отговор, сякаш са седнали в киносалона и гледат прожекция на нямо кино с Чарли Чаплин. А не й бе до смях в момента, особено ако трябваше някой да се смее на неин гръб.
Заблуждаваше се в преценката си. Никой не й се подиграваше за нищо, напротив! Но болката й замъгляваше мозъка и тя се опитваше да я потиска дълбоко в себе си, белким я задуши. Затова предпочиташе да се изолира от света и сама да се бори с демоните си.
Прибра се в къщи, като пътьом се отби в магазина. Синът й бе у майка й от няколко дни. Но щом влезе, от вратата, грабна слушалката и провери как е прекарал деня. Не бяха се делили за повече от ден-два и много й липсваше. Не искаше обаче да го вижда точно сега, когато беше повече от всякога неуравновесена, напрегната и слаба! Много слаба! Задоволяваше се да чуе нежния му глас, звънтящ като камбанка в слушалката. Той я успокояваше и й вдъхваше живителните сили, необходими й за справяне със ситуацията. Едно дете да вдъхва толкова смелост на майка си, при това неосъзнато... Очевидно Илияна изживяваше срив, който я разтърсваше из основи, оставайки й горчив вкус в устата. Нямаше отдушник за него, нямаше с кого да сподели. Майка й щеше да се притесни двойно, а от другите изпитваше срам. И се страхуваше от този срам! Затова вложи двойна увереност, че ще преодолее кризата с лекотата, с която решава задачите си в службата.
Занимаваше с маркетинг в рекламна агенция. С мъжа си, Димитър, и малкия им син обитаваха голям апартамент с всички екстри. Като крупен търговец на електронна техника, съпругът успяваше да осигурява семейството си в покриването на всичките му нужди. От няколко месеца обаче у поведението на Димитър настъпи коренна промяна. Охладня почти неусетно към Илияна, беше отнесен някъде към облаците, а вечер редовно закъсняваше.
Подозренията за извънбрачна връзка загризаха като червеи душата на жената. Терзаеше се, че не е добра съпруга, толкова секси, колкото е била преди и мъжът й диреше ласки другаде. Опита се говори с него. Обичаше го и предполагаше, че дори да имат такива проблеми, заедно могат да ги преодолеят. Бързо и по-безболезнено! Но той отказваше да сподели защо бе станал безчувствен към нея и почти не я възприемаше като сексуален обект; защо вече не използва ласкателни обръщения към нея, като “бонбонче", захарче”, “бебче”; а на обвинението й, че има любовница, й се изсмя в лицето и я нарече "параноичка". Но Илияна не можеше да бъде лесно излъгана. Женската интуиция й подсказваше, че към семейната й обител наближава огромна черна буря, която ще помете с пагубна сила и нея, и всичко, в което се бе вричала досега. Започна да преджобва панталоните на Димитър. Ризите и саката му също! Първоначално я зашемети миризмата на чужд женски парфюм, наслоил се в тъканта. Напрегна да скатае погнусата от тоя акт назад в мозъка си и преглътна трудно. Той й изневеряваше, и тя бе вече сигурна в това! После посвикна с натрапчивата и извикваща фалш миризма. Тя бе различна всеки път, макар и еднакво миришеща на чуждо, пошло, жалко и нестойностно!
Като човек, откърмен с патриархалните ценности и моногамието, Илияна трудно приемаше похожденията на Димитър. Но се напъна да ги оправдае, вярвайки, че всеки човек криви от правия път и никой не е безгрешен. За нея семейството бе най-важната институция, а щастието на детето си поставяше пред всичко останало. Последното смяташе, че се осъществимо само при съжителство с двамата родители. Овехтял стереотип, който винаги носи катастрофални последствия.
Освен разконспириращия аромат, лъхащ от ризите на Димитър, намери и разни разписки за дадени суми в куфарчето му. За крупни суми! Не издържа и отиде с документите при него. Скараха се остро. Тя искаше да разбере на всяка цена какво се случва с него, с бизнеса му, с тях, той се защитаваше с нападателен тон, без да дава реални обяснения. Но това не бе всичко. То бе само черешката на тортата, която жената трябваше сама да изяде.
Закъсненията на мъжа й се задълбочаваха и съпровождаха с люти разпри. А самозаблуждението й, че всичко е под контрол, се изтри като с гума, когато Димитър я зашлеви пред сина им.
- Не пред детето, моля те! - изнамери дълбоко сили в себе си да измоли Илияна.
Съгласна бе евентуално да бъде обезличавана и наранявана от него, да бъде мачкана от нарасващия му терор, но не и синът им да става свидетел на грозните сцени. И след това да запечати в съзнанието си лика на лазещата си по пода майка, с насинено око или нацепена устна.
След този побой Илияна си взе детото и избяга при техните. Смяташе да остане там, докато изясни сама за себе си какво следва оттук нататък. Имаше ли смисъл да продължава да бъде с човек, с когото бе живяла години наред в заблуда, или всичко помежду им беше безвъзвратно прекършено като стебло на крехко цвете? Междувременно страхът от физическа саморазправа се засилваше с всеки измина ден...
Стоеше на голям на кръстопът, но в душата й още блеждукаше надежда за брака й; още вярваше, че мъжът й може да се промени. Майка й, като всяка майка, бе на друго мнение. Но Илияна слушаше само сърцето си и след като Димитър я потърси на няколко пъти по телефона у тях, реши да се прибре вкъщи. Постави му обаче условие детето да остане у баба си за известно време. Не желаеше да поема риска и да го излага отново на битов тормоз у дома. Димитър се съгласи на ултиматума и Илияна се завърна.
Като става често обаче, катурнеш ли веднъж се по нанадолнището трудно можеш да издрапаш нагоре. Димитър бе затънал в блатото на собствената си слабост да се оправдава постоянно с другите, беше се алкохолизирал и му липсваше стимул за промяна. Така му беше по-лесно да живее и разчиташе Илияна винаги да му прощава. Държа се прилично с нея няколко дни от завръщането й, след което пак извади на показ тъмната си страна, умело замаскирана до сега. Тя се чудеше, дали го е познавала въобще, понеже той стана по-арогантен и агресивен и отпреди.
Онази вечер, след като сготви, Илияна седна пред телевизора в хола. Той се прибра към полунощ, вонящ на алкохол и залитащ на една страна. Тя се размърда от канапето, където бе спала, стана и отиде до него в коридора.
- Къде беше? - дежурно го попита тя.
Ала вместо отговор, получи изненадващ удар под брадичката.
Залитна и се срещна със стената, която спря тялото й да не падне на земята. Инстинктивно вдигна ръце, за да предпази лицето си, а Димитър я удряше зверски по корема, гърдите, бъбреците. Плачеше и го умоляваше:
- Спри, недей, моля те! - задави се с кръв и слюнка.
Но той не спираше, а се ожесточаваше още повече от безпомощния й вид. От очите му надничаше див бяс, а устата му бълваше ругатни и мръсотии:
- На ти, кучко! Ще те подредя веднъж завинаги, за да ме запомниш! Ще ме питаш къде съм бил! Пачавра! - и продължаваше да я налага здраво.
На следващия ден Илияна не отиде на работа. Беше обезобразена и едвам се придвижваше от нанесения от предната вечер побой. Обади се на майка си и през сълзи й разказа какво й се бе случило отново. Имаше нужда да сподели мъката си с някого - само на майка си имаше вяра, че тайната й ще остане тайна; само тя й бе опора. Майка й я посъветва настоятелно да си извади медицинско и да подаде документи за развод. Но Илияна отново не я послуша и остана с Димитър. До следващия побой, когато пак го напусна и отиде у техните...

24.05.2007