Корабът

Исках със връвта на мечтите си
да се обеся – та да не гледам
как отплаваш за далечни земи,
нарамил крехката си ранимост.

Да можех да тръгна веднага
с теб – заедно щяхме да ловим
риба и да преследваме морски
чудовища. Нищо, че съм слаба.

Заедно щяхме да се отправим
на опасно плаване в търсене на
нашия остров. Робинзоновия.
Далеч от хора и изтъркани пози.

Да можехме да подирим с хъс
съкровището, зарито дълбоко
в нас самите. Ключът откъдето
ръждясваше в очите ми, клетите.

Вместо това стояхме двамата
на кея. И мълчахме. Вината ни
се плискаше в неизказаните думи,
а морето беше тихо и красиво.

Там, за където се бе запътил,
те очакваше безоблачност. А аз
останах да гледам как избледнява
като точка и изчезва корабът.

21.04.2008

http://www.youtube.com/watch?v=quA2cBvsSng