С мозаични целувки
от шоколад и сметана
обсипвам лицето ти -
парфе от сладост и грях.
Ръцете ми -
две пръчки захарен памук -
не оставят следи по
бухналото ти без време желание.
Очите ми -
океани от черешов сок,
кампари и захар -
се разбиват на пяна в айсберга
на сладоледената ти душа.
В сместа от трепет,
необуздано влечение и сласт
се понасяме с теб
към извора на насладата.
На финала
никой от нас не помни
кой е бил брашното
и кой - водата.
06.08.2007
Няма коментари:
Публикуване на коментар