Днес смятам да те убия.
Омръзна ми от навици, капризи, суета.
Кога ще си по-благосклонна,
ако не сега, и утре, и догодина,
и не продължиш да ме опиваш с красиви слова.
Вместо това ми хвърляш огризки.
И се усмихваш ехидно през рамо...
ДНЕС ЩЕ ТЕ УБИЯ, ЧУВАШ ЛИ?
Собственоръчно. С тия две ръце.
Нищо, че са крехки – ще хвана с тях
тънкото ти вратле и ще стисна здраво
(все толкова сила в мен ще се намери),
додето и последният ти живец през пръстите ми
се процеди и изчезне във пръстта.
Пък после на цвете ли ще се сториш,
или на детска прашка;
в усмивката на слънцето ли ще приседнeш,
или в шепа надежда – все ми е тая.
От суетата ти ми се повдига! И от теб самата!
Да ме осъдят в предумишлено убийство –
най-заслужената присъда и награда!
Понеже ще ми дариш предсмъртно
най-ценното – мигът, който ще остане.
27.06.2008
Няма коментари:
Публикуване на коментар