С кедрови игли, кипарис и бор
дращиш по сивотата на деня ми
да я премахнеш. Свличаш ми се
като порой в краката. Обичаш
да ме притежаваш, дори и за малко.
Завързваш заспалия демон в мен
с въжета от лиани и пристягаш
бавно възела – да полудявам
да те искам, разбрала, че не мога
да те нямам. Огнено и търсещо
очите ти се давят без вик във моите,
безизразно чернеещи в очакване.
Обещаваш ми да бъдеш нежен
и колебания, и свян се изпаряват,
когато се потапяш леко в мен,
преоткрили красотата на безкрая.
На кедрови игли, кипарис и бор
дъхтят душите ни, треперещи
и неми. Нима откраднал си от Адам
семената им – да ги обречеш
на мен. Или да сковем от тях
накрая кръста си внушителен...
04.06.2008
Няма коментари:
Публикуване на коментар