Какво вещаят съновниците

Не са ми нужни компас и нови посоки,
за да се убеждавам всеки път, че нищо
не е както преди, но винаги се повтаря
с характерния привкус на употребявани,
никому ненужни и протрити от отчаяна
изопаченост сънища. В които принцът
закъснява да събуди спящата красавица,
отвлечена от незнаен странник отдалеч.
А целунатата жаба се превръща в бесен
щъркел, наточил любовно дълъг клюн
след бързите крака на знатния юначага.
Уж всичко се повтаря, а е с разновидно
пищно оперение, зад чиято фасада личи
мумифицираният нонсенс на саркофага
с чувства и дела, впил в теб остри нокти
да правиш постоянно грешки, от които
никога не се учиш. Като да се стремиш
към тях, забравяйки за изродения плод
с дъх на бял мухъл и гротескови зрънца.
Инатът да ги вкусиш и вплетеният в него
рустикален елемент на краткия жребий
на избора са по-сладки от издуханите от
прах сънища. Като снощния, в който
се точеше гъста кръв в стъклена епруветка.
На истина е, казват вещо съновниците...

15.06.2008